КАРДАМ (неизв.-802)
Прабългарски хан (777-802), дошъл на престола след бягството на хан
Телериг във Византия. Отначало поддържал мирни отношения с
византийците. Те били нарушени през 785, когато императрица
Ирина започнала да укрепва някои крепости по границата с
българската държава. През 791 в битката край Проват (североизточно
от Одрин) византийските войски претърпели поражение от
българските, които били предвождани от самия К. През следващата
година император Константин VI предприел нов поход против
България. Неговите войски били посрещнати от К. при крепостта
Маркела (край дн. Карнобат) и отново разбити. Византия поискала
мир, като се задължила да плаща на България годишен данък. Но след
като преминала опасността, императорът се отказал от договора и
през 796 предприел нов поход срещу България. От своя страна К.
нахлул в Тракия и пресрещнал византийските войски северозападно
от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се решавали да
влязат в сражение и К. се върнал обратно в столицата си Плиска. Тъй
като не последвала нова външна опасност от страна на Византия, той
съсредоточил вниманието си към вътрешнополитическия живот на
държавата. Успял да укрепи авторитета на ханската власт сред
прабългарската военно-племенна аристокрация. Не е известно как е
завършил своето управление. Бил наследен на престола от хан Крум
(803-814).
